Андрей Маркович (1872—1939)

Роден е на 29 юни 1872 г. Измир (Турция). Завършва гимназия във Варна през 1892 г. Кратко време е основен учител в Бургас, след това постъпва като студент в Софийския университет, който завършва през 1897 г. От 1897 до 1932 в продължение на 35 години е гимназиален учител — в Разград (11 години) и в София (24 години) и със своите познания и педагогически похват се налага като един от най-добрите преподаватели по естествени науки и като един отличен съставител на учебници по природознание. Занимава се също и с обществена дейност. Член и основател е на Разградското колоездачно дружество. Автор е на редица статии посветени на вредните насекоми, на множество научно-популярни статии и пътеписи от пребиваването му Швейцария и страните от Близкия изток.

Любовта към колекциониране на насекоми и особено към пеперуди Маркович получава от своя професор П. Бахметьев. Той продължава своите ентомологични проучвания и в Разград. Там си възлага за задача да проучи Лудогорието в природонаучно отношение. Първоначалните му изследвания се отнасят до насекомната фауна, а първият му ‘Принос към Lepidopter’ите на Разградската околност’ е отпечатан в списание Светулка. Същата статия попълва по-късно с нови данни и я публикува в Трудове на Българското природоизпитателно дружество под заглавие ‘Материали за насекомната фауна на Разградската околност ’. В тази статия се споменават редица видове пеперуди. Между тях е и Zerynthia cerisy, която Маркович за пръв път открива на север от Стара планина и за която по-късно пише специална статия.

През 1908 г. получава учителско място в Софийското девическо педагогическо училище и се преселва в София. В столицата намира много по-благоприятни условия и нови насърчения за своята научна работа; подлага на ревизия всичкия си събран в Разград ентомологичен материал и през 1909 представя за печат в Българското книжовно дружество публикация озаглавена ‘Пеперудната фауна на Разградската околност’. Привършил научната разработка на материалите от Лудогорието, Маркович възнамерява да проучи подробно пеперудната фауна на Родопите. През 1909 извършва първите си изследвания в Западните Родопи и публикува в Трудове на Българското природоизпитателно дружество статията ‘Принос за пеперудната фауна на Родопите’. Тази статия съдържа описанието на една нова индивидуална форма (rhodopensis) на Parnassius apollo, впоследствие некоректно издигната до подвидов ранг.

В периода 1911—1912 специализира в Зоологическия институт при Женевския университет (Швейцария). По време на Балканската война е мобилизиран. От околностите на селата Kurfallı and Bekerlı (Европейска Турция) донася различни насекомни материали, включително и откритият почти по същото време Archon apollinus. Интензивната дейност на Маркович е прекъсната от продължителната Първа световна война и неблагоприятните условия настъпили след нея. През 1923 публикува статията ‘Пеперуди от Родопите’. След това поради настъпилата жилищна криза и оскъдност на материални средства се принуждава да подари своята колекция на Зоологическия институт при Софийския университет (1920). Тази сбирка по решение на Факултетния съвет при университета е предадена за научно ползване и сега е притежание на Националния природонаучен музей при БАН. На 12 юни 1939 Маркович, вече пенсионер посещава музея, за да види своите, съставяни с голяма любов, ентомологически сбирки. Това е неговото последно посещение в музея; скоро след това на 22 юли същата година умира внезапно от сърдечна болест.